„Ох, Николай много си вързан в ръцете. Хайде по-бързо и мръдни в страни“! Така спонтанно и доста изнервено започна зараждането на историята на Букварина, от едно симпатично и поизнервено момиче. Трябваше бързо да се натоварят комплектите „Букварино“ и детската карта „Обичай Родината“. Образователните помагала на „Сдружение Азбукари“ трябваше да достигнат до малчугани от ОУ "Иван Вазов" в Русе.
Игрознанието щеше да бъде представено от Цвета Кирилова. За целта първо бе необходимо да се натовари на колата и благодарение на шофьорските умения на Антон Кирилова де се появи на време в Русе. За тази мисия изнервеното момиче от началото на разказа си бе сложило тениската – „Букварино“. Да, Яна, Атон и Цвета имаха такива тениски, само аз бях забравен, никой не се сети да ми даде такава тениска и си носих избледнялата, но за пък за сметка на това ефектен модел, който на раменете имаше нещо подобно на пагони, а това доста ми харесваше. "Букварино" в Русе След няколко рискови шофьорски маневри на Атон стигнахме до Русе, за моя изненада дори бяхме подранили, но работата тепърва предстоеше. Разтовариха се комплектите „Букварино“ и детската карта „Обичай Родината“.
Интересът на децата към забавното игрознание бе голям – редяха думи, печелиха точки и научаваха неподозирани неща за българската история и азбука. И то за истинската, а не както в последно време на променената българска история. След много вълнения и представянето на игрознанието от Цвета, която благодарение на телевизионния си опит може с глас, визия и поведение може да омая всеки, тръгнехме да се подготвяме за връщане към София. Преди това Цвета взе решение да направи импровизиран тиймбилдинг (много мразя тази дума, но на български още нямаме измислен по-добър вариант), като ни заведе в близката сладкарница. Там ядох торта „Линд“, а тя бе толкова вкусна, че още усещам сладостта й. Най-интересното за моя изненада обаче тепърва предстоеше.
Докато Яна небрежно вървеше по улицата, преметнала якето си през ръка, аз някакси на шега натиснах копчето на фотоапарата. Това стана само няколко минути преди Антон да изнесе поредната си скучновата лекция за фокусирането на апарата. Събитието с презентирането на „Букварино” вече беше свършило, снимките си бяха добри, но с престорен интерес все пак изслушах съветите му за фокусиране на кадъра, така че да няма изрязани, ръце, крака и всевъзможни други човешки части. Яна и Цвета Противно на неговата логика обаче най-добрата ми снимка от 20 години насам стана случайно, без да фокусирам и да правя някакви други пинизи. Така е, от мен да запомните, че големите, сложните и умните неща стават случайно, другото е само евтин PR за заблуда на масите. От един спонтанен и непринуден кадър се появи Букварина. За все още не разбралите и тайно и явно влюбените в Цвета Кирилова ще кажа или по-скоро ще напиша на глас – Букварина е Яна Владимирова Трендафилова.
Да, правилно прочетохте – Яна, а не Цвета. Снимката, която се появи на бял свят първо в блога на Цвети, както винаги галено съм я наричал – стана повод за много емоционални страсти. Появата на въпросната снимка на www.tsvetakirilova.blogspot.com се радваше на огромен интерес в социалните мрежи. Аз самия бях влюбен във въпросната снимка и не само в снимката. Казах си, нещата с Букварина не могат да се оставят само на случайността, снимката е само началото. Затова реших да направя тениска с въпросния кадър. За целта се консултирах със сестрата на Цвета – София, но за моя изненада, след като й бях показал, какво смятам да правя, Яна е надникнала в лаптопа и ме разкри. „Николай забранявам ти да ми ползваш снимката, не искам. Ти с нея няма да идваш само в офиса на Азбукари, а ще я носиш на всякъде, какъвто си лудичък“.
Помръкнал приех нейния довод, и сякаш всички бяха решили, че Букварина ще си остане само на въпросния кадър. Да, ама НЕ. След няколко дена след като Яна пак спомена, че не иска да вижда никъде въпросната снимка, аз тайничко се усмихнах под леко наболия ми мустак, защото въпросната фанелка с образа на Букварина бе вече надлежно сгъната в гардероба ми. Не можех, пък е не бе логично след въпросния кадър, който разкрива много повече от смисъла на „Букварино“, колкото всички текстове посветени на него, да потъне в някой отдавна забравен харддиск. Образът на Букварина показва страст, емоция, борбеност, а това са чертите на „Букварино“.
Патриотично игрознание, което разкрива стремежа към обич на българщината. Към запазването на родната история. Какъв по-прекрасен образ за това, от образа на самата Букварина. Отдавна исках да напиша този текст, но по-някога и текстовете са като виното, трябва време, за да станат качествени. И вместо заключение, което винаги мразя да пиша, ще кажа следното - това е само началото на Букварина. Кадърът ще даде началото на още хартиени, електронни и всякакви други проекти, заредени със силата на патриотизма.
Няма коментари:
Публикуване на коментар