От Фейсбук разбрах, че „Сдружение Азбукари“ организира празнично хоро по случай 3-ти март в столичния парк „Заимов“. Да хубава идея, но аз лично не си падам по народните хорА, просто не ми се отдават, иначе и аз като повечето хора мисля, че имат запазено място в училищната програма. Вече бях чел за Букварина и исках да се запозная с нея.
Често виждах нейни снимки в блога на Цвета Кирилова www.tsvetakirilova.blogspot.com, а от скоро разбрах, че има и блог посветен на самата Букварина www.bukvarina.blogspot.com. От там зная, че патриотичното игрознание „Букварино“ е дало началото на зараждането на образа на Букварина – страст, емоция и обич към българското. Знаех и името на Букварина – Яна Трендафилова, главен координатор на „Сдружение Азбукари“. Хорото по случай 3-ти март бе отлична възможност, за да се запозная с магнетизма и чара на Букварина. Затова и бях на мястото на събитието, точно в 11.00 часа.
Слънцето блестеше и топлеше нетипично за това време на годината, но бях озарен най-вече от чара на Букварина. Тя бе част от стотиците, които се хванаха ръка за ръка на националния празник под звуците на български народни песни. Да, тя се забелязваше от далеч, трудно е да го обясня, а още по-трудно е да го напиша. В нея има нещо различно и нетипично за повечето жени, нещо което трябва да се види, а не да се разказва. Нейният чар присъства винаги, дори когато е изнервена или се кара. Лично не успях да се запозная с Букварина, защото тя бе доста заета да помага на Цвета Кирилова и другите Азбукари, но това предстои да стане. Ако и Вие искате да се запознаете и докоснете да магнетизма на Букварина, елате на следващата инициатива на „Сдружение Азбукари“.
Фен на Букварина
Няма коментари:
Публикуване на коментар