понеделник, 11 април 2016 г.

Тайната държава

Срещата ми с Букварина, както винаги имаше своя чар, но разговора за съдбоносните промени, както винаги зацикляше. Това ме ядосваше и нервираше! Така и не можах да разбера, какво им харесва на хората всекидневно да проявяват творческата си импотентност, като плюят по един и същи начин, едни и същи хора, по един и същи шаблон.
Приличаха ми на овце, които ходя в една предварително начертана посока от своя пастир, блееха като овци, може би правеха така, защото са овци. Единственото, което ме ядосваше повече от това бе факта, че народът си мислеше, че заслужава нещо по-добро, но това не е никак вярно. Та нали народът избираше тези, които го ограбваха в продължение на десетилетия, та нали народът се примери с факта, че доставчикът на пица пристига по-бързо от колкото бърза помощ.

Промяната обаче щеше да настъпи въпреки моята изнервеност, аз поне знаех, че не трябва да се вземам на сериозно, че глобалните процеси настъпват без желанието на един или друг човек. Ние сме само марионетка на сили, които дори не подозираме че съществуват. Въпросът бе само да не се подаваме прекалено често на манипулациите. 

Именно и затова предложих на Букварина да пристъпим към създаването на гражданско сдружение. Много мразя думата - НОВО, какво ново може да има в нещо, което е измислено още преди да се родим. Въпросът бе само да се намерят подходящите хора, което разбира се не е лесно и да почне да се работи. Не е толкова сложно, но трябва да се направи. Букварина не обичаше думата партия, тя бе придобила смисъла на твърде застаряла, овехтяла и прекалено често използвана лека жена. 

Макар, че партията по принцип би трябвало да съчетава в себе си еволюционния потенциал на хората. Специалисти в своята област обединени от обща кауза, какво по-хубаво от това, но разбира се у нас никога нещата не се случваха така, както бе нормално. Е, разбира се в едно ненормално общество само откровени ненормалници, изглеждат нормално. Затова не се хвалете много, ако изглеждате твърде нормално в очите на околните , не е на добре, да знаете.

Букварина сякаш възприе моята идея, но усещах, че се колебае, тя не бе като мен, винаги готов да пробвам и да налучкам верния ход. Понякога именно грешния ход се оказва верен. Какъв е верният ход, четете в третата част...

Няма коментари:

Публикуване на коментар