вторник, 12 април 2016 г.

КОЙ всъщност е ТОЙ, недъгавото отроче

Може ли да има дума мир, без думата войната? Може ли да има врата без стена? Може ли да има светлина без тъмнина?
Какво ще стане, ако загуби 100 пъти войната, ще започнем 101, другото е да останем в блатото на позора. Тези невчесани мисли ме вълнуваха, когато колебанията на Букварина за промяна, а не само за подмяна на държавното устройство, се засилваха.
Донякъде е разбирах все пак, защо трябва да ни пука за обществото при положение, че на обществото не му пука за нас. Имах чувството, че ако зависеше само от хората, нищо няма да се промени, но някаква скрита вътрешна енергия ни караше да продължим, нещо което е над това само примитивно да оцеляваме и да се съвукопляваме.

И така от дума на дума, заформихме някакъв план, а Господ от горе ни гледаше и ехидно ни се присмиваше. Още от сега знаех, че планът няма да се реализира. КОЙ ще допусне някакво се гражданско обединение да измести добре подредената бизнес пирамида на недъгавото отроче, наречено капитализъм. Да, едно недъгаво отроче, заченато порочно от гнева на простолюдието и теоретично подплатено от нереализиралия се философ - Адам Смит, набеден за икономист. Да, правилно разбрахте, най-известният икономист в света всъщност е философ, да парадокс, точно както е парадокс и изгонването на Майкъл Джордан от училищния отбор по баскетбол поради некадърност. Да, така е обществото почти винаги взима решения, които са в него ущърб. Така ненадейно Аз, Букварина, Ти, Той, КОЙ станахме явни и неявни слуги на капитализма.

Хората в своето невежество и потресаваща неграмотност си мислеха, че парите ще се разпределят по цялото общество, боже мили! Те не подозираха, че основното свойство на парите не е покупателната им способност, а склонността им да се концентрират. Не случайно се казва, че пари отиват при пари. Така едни ставаха свръх богати, обграждаха се с лакеи и проститутки, а другите мизерстваха в своята интелектуална импотентност, която безпощадно ги бе лишила от възможността да създадат нещо смислено и градивно, пък било то и само за себе си.

Да такива мисли трябва да вълнуват човек, когато е тръгнал да променя нещо, защото и паразита в лицето на капитализма има своя добре изградена имунна система, която го предпазва. Да, в едни момент може да бъде като паметника пред НДК - всички не го харесват и искат да го махнат, но той гордо си стои. Въпросът бе как да го бутнем...

ОЧАКВАЙТЕ ЧЕТВЪРТА ЧАСТ!

ВТОРАТА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК

ПЪРВАТА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК

Няма коментари:

Публикуване на коментар