Заразата на системата и Новата Конституция

Така и не спрях да се учудвам, че непрекъснато се появяваха знайни и незнайни герои, които на драго сърце си мислеха, че могат да излъжат системата. Самият факт, че си мислеха подобно нещо, означаваше само едно – системата ги бе излъгала тях. Да, системата ти дава много възможности за промяна, които обаче не водят до промяна, а до подмяна.  Покрай гадната система бе плъзнала още по-гадната зараза, която се предаваше по въздушно-капков, полов и всякакъв друг тип, от човек на човек.
Заразата направи така, че през годините се изредиха много правителства, партийни величия и откровени криминални типове, но хората си живееха все така лошо. Най-лошото бе, че те самите се бяха примирили със системата, нали все пак бяха живи. Нали все пак имаха зрелище и хляб. Да, някои неща си остават актуални още от римско време.

Аз и Букварина обаче искахме да променим системата! Да, и ние като всички останали бяхме излъгани от системата, но пък някакси повече от другите смятахме, че ще и открием ахилесовата пета, и ще я победим. Незабравяйте обаче, че системата има не малко съпротивителни сили. Все пак следвайки начертания план за действие, моя милост и Букварина се заехме с инициативата да обединяваме можещите и знаещите хора в гражданско сдружение. 

Нямаше да е лесно, защото най-напред трябваше да се организират срещи, а хората трябваше най-малкото да научат за тях. Едно поне е хубаво на сегашните времена, а то се крие във Фейсбук. Няма значение дали най-разпространената социална мрежа бе дело на тайните служби или злите сили, тя все пак ни даваше възможност да общуваме помежду си. Не можеше да се откажем от нея, само защото някой следи разговорите, то е все едно да се откажем от телефоните, защото някой ги послушва. Важното е да знаеш, какво, как и на кого говориш, пък те нека си слушат и следят. Така благодарение на Фейсбук почнахме да събираме хората в едно полукриминално кафене, близо до центъра на София, където след 22.00 часа се пушеше на воля. 

От начало, както винаги разговорите прерастваха в една масова и ниско качествена говорилня, но след няколко срещи, и не малко изпита бира почнаха да се получават и смислени идеи. Така се роди идеята и за нова Конституция. Да, лесно е да се предложи Нова Конституция, но как да се обясни на баба Пена или на този, който си превишава служебните правомощия, какво е Нова Конституция – трудна работа. У нас хората, които си превишават служебните правомощия не са никак малко. А, знаете ли, какво е превишаване на служебните правомощия? Това е, когато овчарското куче вземе та опъне овцата. Аз пък и надявам се и ти не искаш да си на мястото на овцата, именно и поради тази причина се заех със задачата, да участвам в списването на новата Конституция и да я разпространявам. 

Да, не съм юрист, но поне някои принципни предложения можех да направя. Пък и нали съм си българин, а ние обичаме да даваме акъл, дори и когато го нямаме в излишък. За Букварина остана по-тежката задача, а именно да събира специалисти, които да вземат да оформят размислите и страстите в юридически грамотен текст. След първоначалната ни и мащабна идея за Нова Конституция почнаха да се раждат и други идеи…

Очаквайте петата част на разказа!

ТРЕТАТА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ЧАСТ!

ВТОРАТА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК


ПЪРВАТА ЧАСТ ЧЕТЕТЕ ТУК