Често си мислим, че злото и доброта са като в народните приказки - личат си отдалече. В приказката лесно си избираш герой и изборът между доброто и злото зависи изцяло от тебе. На практика обаче ситуацията се оказва доста по-различна. Как иначе може да си обясним Голямата американска мечта, която се оказа - Голямата американска лъжа. Благодарение на филмите бълвани от САЩ в началото на 90-те години се създаде илюзията, че може бързо и лесно да се забогатее.
Отделни случаи се представяха като масова практика, с цел средностатистическият човек да си помисли, че някак си пиейки си ракията и изпъвайки се на сянка ще стане милионер. Тази добре наложена заблуда се наложи да бъде добре подплатена в икономически и политически план. Не случайно след 90-те години процъфтя хазарта, бързо и лесно забогатяване, ама за малцина.
Появиха се малките квартални магазинчета, но само докато парите се концентрираха в 10-на човека, а след това навлязоха и големите международни хранителни вериги. Концентрацията на парите даде възможност на олигарсите да си купуват всеки и всичко, а в техен личен интерес действаше и политическото крило на злото - демокрацията. Някак си не разбрахме, как ни наложиха клишето, че всичко добро е свързано с просперитета на демокрацията. Какво добро се видя от нея, никой не разбра.
Каква свобода на словото, след като олигарсите контролираха медиите, каква пазарна икономика, създадоха се картелни структури, които ограбваха хората. Какви права и свободи при положение, че трябваше да избираме между едни и същи партии, които се различаваха само когато се вдигне завесата и трябваше да изнесат своето представление пред публиката. зад завесите си беше същото, мафията ги създаваше и командваше.
Хората трябваше само да избират между отделните клонове на мафията, но в крайна сметка за когото и да гласуват, то изборът си беше ясен - управляваше мафията. Така неусетно "доброто" наречено демокрация покори хората и ги направи свои роби. Всеки, които кажеше лоша дума срещу демокрацията, ставаше враг и беше преследван, а иначе всеки има свободата, но само толкова, колкото да обслужва мафията.
Хората трябваше само да избират между отделните клонове на мафията, но в крайна сметка за когото и да гласуват, то изборът си беше ясен - управляваше мафията. Така неусетно "доброто" наречено демокрация покори хората и ги направи свои роби. Всеки, които кажеше лоша дума срещу демокрацията, ставаше враг и беше преследван, а иначе всеки има свободата, но само толкова, колкото да обслужва мафията.
Няма коментари:
Публикуване на коментар